Разликата между CBT и DBT

Пенис

Когнитивно-поведенческата терапия (CBT) е краткосрочно, структурирано психологично лечение, използвано за редица психологически разстройства, включително депресия и тревожност. Може да се прилага в индивидуална или групова обстановка. CBT предполага, че начинът, по който мислим (нашите мисли или познания) и действаме (поведението ни) влияе върху начина, по който се чувстваме (нашите емоции). CBT включва съвместна работа с психолог за идентифициране на модели на мисъл и поведение, които могат да причинят безпокойство или да спрат даден човек да се подобри, когато той изпитва безпокойство. След като тези модели бъдат идентифицирани, се правят промени, които да ги заменят с нови, по-адаптивни модели, които помагат за намаляване на тревожността и развиване на умения за справяне. Как се прилага CBT, варира в зависимост от проблема, който се решава. В основата си обаче това е съвместна и индивидуално пригодена терапия, която помага на хората да идентифицират безполезни мисли и поведение и да научат нови, по-адаптивни умения за справяне.

Въпреки че CBT се използва предимно за лечение на тревожност и депресия, той не се ограничава до тези нарушения. CBT също често се използва за лечение на злоупотреба с вещества, посттравматично стресово разстройство и други разстройства на настроението. CBT е една от най-широко изследваните и емпирично поддържани форми на психотерапия.

DBT

Терапията на диалектичното поведение (DBT) е цялостно когнитивно-поведенческо лечение на сложни психични разстройства. Това е психологическа терапия, предназначена да помогне на хората да променят безполезни модели на поведение, включително самонараняване, самоубийствени идеи или злоупотреба с наркотици / злоупотреба с вещества. DBT е модифицирана форма на CBT, която първоначално е създадена за лечение на хора с гранично разстройство на личността и такива с крайни самоубийствени идеи. Използването на DBT вече е обобщено за лечение на хора с хранителни разстройства, травматични мозъчни наранявания и тежки разстройства на настроението. DBT комбинира стандартни CBT техники за емоционална регулация, с концепции за толерантност към бедствие, приемане и съобразителност. Това е първата терапия, доказана емпирично като ефективна при лечението на гранично разстройство на личността. Теорията зад DBT е, че някои хора са склонни да реагират по-интензивно или екстремно към определени ситуации и може също да отнеме много повече време, за да се върнат към изходните нива на възбуда, отколкото други хора.

Този подход работи, като помага на хората да увеличат емоционалната и когнитивната си регулация. Това става чрез изучаване на задействащи фактори, които водят до реактивни състояния, и помага да се оцени кои умения за справяне да се прилагат към определена последователност от мисли, чувства и поведение, за да се предотвратят дезадаптивните реакции. DBT приема, че хората или нямат умения за ефективно регулиране на емоциите си, или са повлияни от положително / отрицателно подсилване, което пречи на способността им да функционират правилно.

Каква е разликата?

CBT е една от най-често използваните терапевтични опции, използвани в световен мащаб. За разлика от това, DBT е специфична форма на ТГТ, която има за цел да надгражда основите на ТГТ, за да повиши по-нататък нейната ефективност и да отговори на специфични опасения, които ТБТ може да не е насочена. CBT е "златен стандарт" лечение за подпомагане на хора с диагнози като депресия, тревожност и употреба на вещества. Въпреки това, клиентите с по-сложни затруднения като самонараняване, самоубийствени идеи и разстройства на личността вероятно ще се възползват повече от DBT. По същество DBT е разработен от нуждата да помага на по-сложни хора, когато основните терапии като CBT се провалят. Въпреки че CBT изследва психосоциалните аспекти на текущите обстоятелства на клиента, DBT поставя a силен акцент върху психосоциалните аспекти на лечението. Това включва как човек взаимодейства с другите в различни среди и / или взаимоотношения. Теорията, която стои зад това, е, че нивата на възбуда на някои хора в специфични ситуации се увеличават много по-бързо, отколкото се счита за типично. Това може да доведе до това, че човек постигне много по-високо ниво на емоционална стимулация от нормалното и следователно може да отнеме повече време, за да се върне към нормалните нива на възбуда.

DBT се различава от CBT по важен начин. Докато CBT обикновено е индивидуално лечение или групово лечение, DBT включва седмични психотерапевтични сесии с допълнителна седмична групова сесия. Тези групови сесии се използват, за да помогнат на хората да усвоят умения чрез четири различни модула: междуличностна ефективност, търпимост към бедствие / умения за приемане на реалността, регулиране на емоциите и умения за съзнателност. Груповата обстановка е идеално място за учене и практикуване на тези умения, тъй като предлага безопасна и подкрепяща среда за разкриване и учене.